Захвърлиха ме по реката в кошница,
Оставиха ме на съдбата,
И с дантелни ръце водата,
Ръце с дантелата на нощница,
Обхвана гърлото ми и краката.
Душеше бавно ,стеганто, без пошлост,
На майката с грижовна ласка.
Скоро посинях,
Посиняха и очите ми ,преди кафяви,
Без страх,
Уплахата разтвори се във пяната,
Видях отплуващите свои крайници,
Бях осакатен,
Платена беше дажбата
На гладната ми нервна майчица,
И после аз усетих люспите по себе си,
Водата беше топла,
Гроба беше моята отплата,
Жертвоприношение,
Подаръка – да бъда рожба на течението.