Къде си ти, сокол,
душа на безметежността.
Над перуникови поля
загуби своето мастило.
Кресни, киселец,
лети от човката ти
лилава, непробивна течност.
крещи и нека кореняците в главата ми се разтрещят.
На водопой те водя
и ти не се оплакваш.
Кости, костни мозъци накарай да избухнат.
Мишки тук отдавна не цвърчат.
Не съм такъв човек.