Захвърлиха ме по реката в кошница,
Оставиха ме на съдбата,
И с дантелни ръце водата,
Ръце с дантелата на нощница,
Обхвана гърлото ми и краката.
Душеше бавно ,стеганто, без пошлост,
На майката с грижовна ласка.
Скоро посинях,
Посиняха и очите ми ,преди кафяви,
Без страх,
Уплахата разтвори се във пяната,
Видях отплуващите свои крайници,
Бях осакатен,
Платена беше дажбата
На гладната ми нервна майчица,
И после аз усетих люспите по себе си,
Водата беше топла,
Гроба беше моята отплата,
Жертвоприношение,
Подаръка – да бъда рожба на течението.

Слънцето беше първият барабан
Ударен някога
И нощните птици издадоха
първия си писък.
Ехото беше смугла фигура,
Със сбръчкано чело и
Устни, разтворени във кръг.
Всеки един от зъбите му беше
век.
Те окапаха един по един.
И той вече нямаше как да се храни.
Черното слънце в устата му беше
Новия барабан,
Който вдъхна живот на света.

Над нощта
Издига се метла перната
Със крака
Къси и чепати
Пърха и подскача
Театрално се накланя
Към къщите, където
Столове се клатят,
Люлеят се тавани
И подшушва им в отплата
За послушанието,
Че идва тихият
Есенен вятър
И че стените им
Ще окапят,
Пожълтели,
И че няма скоро
Пак да има семе,
От което да израстнат.
„Чакам го от толкова време”,
Казва тя
И се заврърта с реверанс.

Виждам филтрите в очите ти,
Приятелю мой,
Колкото и дълго да сме скитали.
Виждам, стройни дни изпекъл си,
В застой е мелницата ми сега,
А ти отхапваш първия си топъл хляб.
И няма да те питам, помниш ли…
Защото ти не ме видя,
Когато разбивах старата врата,
Измъквайки отвътре всичко най-необходимо,
Освен часовника.
Когато падащи стени зад мен погребаха
Компаса ми за време.
Сега вече се ориентирам по слънцето,
След доста дни и нощи.
Недей да казаш „Късно е”,
Пази си вещите,
Щом искаш,
Но ето виждам, блъсна се
Във пътна лампа,
Загледан във компаса си…

Намирам времето си за лимон,
Изстисквам го до края,
Когато издаде последния си стон,
Ще тръгна пак към тръпката на лая,
Ще бродя по крайъгълните камъни
И ще намеря момента на узряването му

Плувам в чашата със чай.
Меда се спуска в нея.
Обгръща ме,целува ме,
Навлиза в порите ми…
Тлея.
Когато огънят лази леко
На косъм да угасне,
На косъм да се разгори,
Прехвърчат най-уютните искри..