Плувам в чашата със чай.
Меда се спуска в нея.
Обгръща ме,целува ме,
Навлиза в порите ми…
Тлея.
Когато огънят лази леко
На косъм да угасне,
На косъм да се разгори,
Прехвърчат най-уютните искри..
петък, 23 октомври 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар