Виждам филтрите в очите ти,
Приятелю мой,
Колкото и дълго да сме скитали.
Виждам, стройни дни изпекъл си,
В застой е мелницата ми сега,
А ти отхапваш първия си топъл хляб.
И няма да те питам, помниш ли…
Защото ти не ме видя,
Когато разбивах старата врата,
Измъквайки отвътре всичко най-необходимо,
Освен часовника.
Когато падащи стени зад мен погребаха
Компаса ми за време.
Сега вече се ориентирам по слънцето,
След доста дни и нощи.
Недей да казаш „Късно е”,
Пази си вещите,
Щом искаш,
Но ето виждам, блъсна се
Във пътна лампа,
Загледан във компаса си…