Ти си това, което правиш, каза човешката машина, надарена с повече лю
бов от всяко чифтокопитно.
Морала ми ме прави красив, премълча и остана само блясък.
Остър поглед.
Мах, криле на гарга.
Прах в очите ми
и спуска се тя над пътя ми.
няма изумление в този поглед.
Освен, когато забележи неоспоримите прилики.
Сякаш най-очевидното изненадва повече от мимиките на съдбата, тъпа патка.