Срещнахме се на ръба.
Не прекалено навътре в сушата,
нито пък в пропастта.
Той бръкна в главата си
И извади кибритена кутийка.
Черновата топла усмивка се появи на лицето му.
„Тук държа отчаяните си народи”
Извади един човек от кутийката.
Драсна главичката му и си запали цигара с него.
понеделник, 6 април 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар