Кълбета дим са пресекулките
Между думите ти
Но взе пак си приказна,
Мой женски Питър Пан,
Крещим – светулки,
И крайпътните къщи
Не са порутени
И листата се лизват ,
подухнати от вятъра,
когато растат на един клон.