pregnantone

2011-06-29T11:03:00.001-07:00

Ти си това, което правиш, каза човешката машина, надарена с повече лю
бов от всяко чифтокопитно.
Морала ми ме прави красив, премълча и остана само блясък.
Остър поглед.
Мах, криле на гарга.
Прах в очите ми
и спуска се тя над пътя ми.
няма изумление в този поглед.
Освен, когато забележи неоспоримите прилики.
Сякаш най-очевидното изненадва повече от мимиките на съдбата, тъпа патка.

2011-06-29T11:02:00.000-07:00

Под гори, под сенки и земята им
се крие смуглата лисица.
Наричат я интелект, хитрост и понякога коварство.
Без качества постига качество.
Крайпътния камък е в основата на въртележката и от дървета.
Размята весело гривката си и образува торнадота.
Пиша за себе си, някак разбираемо е.
Въртележката и на моменти ми е като катерушка.
Нахрани ме, скрипец, със бензин и мастило, защото не мисля да чакам.
Смея се, както само аз мога, изненада.

2011-06-29T11:00:00.000-07:00

Къде си ти, сокол,
душа на безметежността.
Над перуникови поля
загуби своето мастило.
Кресни, киселец,
лети от човката ти
лилава, непробивна течност.
крещи и нека кореняците в главата ми се разтрещят.
На водопой те водя
и ти не се оплакваш.
Кости, костни мозъци накарай да избухнат.
Мишки тук отдавна не цвърчат.
Не съм такъв човек.

2009-10-23T05:26:00.005-07:00

Захвърлиха ме по реката в кошница,
Оставиха ме на съдбата,
И с дантелни ръце водата,
Ръце с дантелата на нощница,
Обхвана гърлото ми и краката.
Душеше бавно ,стеганто, без пошлост,
На майката с грижовна ласка.
Скоро посинях,
Посиняха и очите ми ,преди кафяви,
Без страх,
Уплахата разтвори се във пяната,
Видях отплуващите свои крайници,
Бях осакатен,
Платена беше дажбата
На гладната ми нервна майчица,
И после аз усетих люспите по себе си,
Водата беше топла,
Гроба беше моята отплата,
Жертвоприношение,
Подаръка – да бъда рожба на течението.

2009-10-23T05:26:00.003-07:00

Слънцето беше първият барабан
Ударен някога
И нощните птици издадоха
първия си писък.
Ехото беше смугла фигура,
Със сбръчкано чело и
Устни, разтворени във кръг.
Всеки един от зъбите му беше
век.
Те окапаха един по един.
И той вече нямаше как да се храни.
Черното слънце в устата му беше
Новия барабан,
Който вдъхна живот на света.

2009-10-23T05:26:00.001-07:00

Над нощта
Издига се метла перната
Със крака
Къси и чепати
Пърха и подскача
Театрално се накланя
Към къщите, където
Столове се клатят,
Люлеят се тавани
И подшушва им в отплата
За послушанието,
Че идва тихият
Есенен вятър
И че стените им
Ще окапят,
Пожълтели,
И че няма скоро
Пак да има семе,
От което да израстнат.
„Чакам го от толкова време”,
Казва тя
И се заврърта с реверанс.

2009-10-23T05:25:00.003-07:00

Виждам филтрите в очите ти,
Приятелю мой,
Колкото и дълго да сме скитали.
Виждам, стройни дни изпекъл си,
В застой е мелницата ми сега,
А ти отхапваш първия си топъл хляб.
И няма да те питам, помниш ли…
Защото ти не ме видя,
Когато разбивах старата врата,
Измъквайки отвътре всичко най-необходимо,
Освен часовника.
Когато падащи стени зад мен погребаха
Компаса ми за време.
Сега вече се ориентирам по слънцето,
След доста дни и нощи.
Недей да казаш „Късно е”,
Пази си вещите,
Щом искаш,
Но ето виждам, блъсна се
Във пътна лампа,
Загледан във компаса си…

2009-10-23T05:25:00.001-07:00

Намирам времето си за лимон,
Изстисквам го до края,
Когато издаде последния си стон,
Ще тръгна пак към тръпката на лая,
Ще бродя по крайъгълните камъни
И ще намеря момента на узряването му

2009-10-23T05:24:00.000-07:00

Плувам в чашата със чай.
Меда се спуска в нея.
Обгръща ме,целува ме,
Навлиза в порите ми…
Тлея.
Когато огънят лази леко
На косъм да угасне,
На косъм да се разгори,
Прехвърчат най-уютните искри..

2009-04-06T12:45:00.000-07:00

Мокра и бледа пътека
е ръката твоя омекнала.
Полека се стече по нея
Моята стъпка стегната.
С ириси крепки излегнат съм
В топлата нега на семето.
Смачкано ,криво е времето.
Крем от къдели е бремето.

2009-04-06T12:44:00.004-07:00

Реалността увисна
Вкисната
Стискам смисли
Парят ми хрилете
Невзети овцете
Скитат по полето
Крета едва каретата
На медика усмихнат
Кривокрили крачат
Кралиците на Кристо

2009-04-06T12:44:00.003-07:00

Срещнахме се на ръба.
Не прекалено навътре в сушата,
нито пък в пропастта.
Той бръкна в главата си
И извади кибритена кутийка.
Черновата топла усмивка се появи на лицето му.
„Тук държа отчаяните си народи”
Извади един човек от кутийката.
Драсна главичката му и си запали цигара с него.

2009-04-06T12:44:00.001-07:00

Кълбета дим са пресекулките
Между думите ти
Но взе пак си приказна,
Мой женски Питър Пан,
Крещим – светулки,
И крайпътните къщи
Не са порутени
И листата се лизват ,
подухнати от вятъра,
когато растат на един клон.

2009-04-06T12:37:00.000-07:00

Разтегнати са мислите,
Като току що
Излята медна жица.
Аз – човече създадено от жица,
Опънат простор
Между Хималаите
И дома на стара блага бабка.
Бегло очератан съм

там

2008-11-09T06:44:00.000-08:00

Седя върху дърво.
Носът ми започва постепенно да се разтяга и удължава .Увива се около клоните на дървото , слива се с тях.
Писана си е вкъщи.
Както и малките и котета – изродчета.
Последния път едното ми отхапа ухото.
Това е нашата игра.
Нейното коте изяде ухото ми,а тя наля в раната ми от млякото си.
Те живеят в корените на дървото.Не знам кога се се заселили , но е било отдавна.
Аз пребивавам тук отскоро
. може би е имало и други преди мен.